Лечение на остър вирусен хепатит(ОВХ)
Лечението на острия вирусен хепатит(независимо от причинителя) е симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията както при всяко друго вирусно заболяване.
- В България остър хепатит се лекува в Инфекциозна Болница.
- Ако не е налична такава, в Инфекциозно отделение към съответната болница.
Терапевтичния палан включва:
- спазване на постелен режим
- приемане на добре балансирана храна
- избягване консумацията на алкохол
- венозно вливане на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. Левулоза)
- прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите
Лечение на хроничен хепатит В
Пациентите с хроничен хепатит В се лекуват с Интерферон- алфа и нуклеозидни/ нуклеотидни аналози.
Комбинирането на нуклеозидни/нуклеотидни аналози с интерферон алфа не води до увеличаване ефективността на терапията.
Решението за започване на лечение и схемата на провеждането му се определят от:
- HBeAg (+) пол.пациенти с HBVДНК > 100 000 copies/ ml (> 20 000 IU/ml)
- HBeAg (-) отр. пациенти с HBVДНК > 10 000 copies/ ml (> 2 000 IU/ml)
- Пациенти с ниски стойности на HBV DNA подлежат на антивирусно лечение при данни за биохимична и хистологична активност.
- На антивирусно лечение не подлежат пациенти с HBV DNA < 1 000 copies/ ml (< 200 IU/ml).
Съвременното лечение на хроничния хепатит В, цели нормализиране на чернодробните ензими и намаляване на вирусната репликация. (стихване на чернодробната болест)
Лечение с интерферон
Интерферон-алфа (Peg IFN α2a- PEGASYS ; IFN-a- Roferon, Intron A) активира имунната система на организма срещу инфектираните с HBV чернодробни клетки. Той притежава и директно антивирусно действие.
Лечението с интерферон алфа не води до поява на вирусна резистентност, но приложението му е лимитирано във времето – до 12 месеца.
На лечение с интерферон- алфа подлежат предимно пациентите с HBeAg (+) хроничен хепатит В с висока биохимична и хистологична активност. Подходящи за интерфероново лечение са млади HBeAg(+) или HBeAg(-) пациенти с НВV ДНК < 100 000 000 copies/ ml (< 20 000 000 IU/ml)
Преди започване на лечението внимателно се обсъждат противопоказанията за лечение с Интерферон.
Схема за лечение с Интерферон-алфа
- PEGASYS (Пегилиран интерферон- алфа 2a)- веднъж седмично в продължение на 48 седмици.
- Roferon, Intron A (Интерферон-алфа) - три пъти седмично в продължение на 48 седмици.
- При инфекция с НВV и HDV - Интерферон–алфа (Roferon, Intron A) три пъти седмично, в продължение на 48 седмици.
Проследяване и оценка на лечението с интерферон
В края на третия месец от започване на лечението се извършва оценка на ранния отговор от лечението.
- наличие на ранен отговор(понижение на НВV ДНК)- лечението продължава
- липса на ранен отговор- терапията се прекратява
Оценка на лечението в края на лечението и 6 месеца след спирането на му.
- Лечението е успешно при постигане на НВV ДНК < 100 000 copies/ ml и нормализиране на АЛАТ.
- При НВеAg (+)- пациенти негативиране на HbeAg и поява на anti-HBe антитела (сероконверсия)
- В 3 до 7% от случаите се очаква пълно излекуване- негативиране на HBsAg и поява на anti-HBs антитела (сероконверсия)
Лечение с нуклеозидни/ нуклеотидни аналози
Нуклеозиднит/ нуклеотидни аналози блокират размножаването на хепатит В вируса в чернодробните клетки. Ефективни са само при активна вирусна репликация. (увеличаване на количеството на вируса в организма)
Лечението с нуклеозидни/нуклеотидни аналози продължава с години и често води до развирие на резистентност. (вирусът не се повлиява от приложеното лечение)
При всички нуклеозидни/нуклеотидни аналози съществува риск от изостряне на хепатита, при развитие на резистентност и/или при спиране на лечението.
Нуклеотидни/нуклеозидни използвани за лечение на хроничен хепатит В
Познати са няколко вида нуклеотидни/нуклеозидни аналози с по- силно или по-слабо антивирусно действие и с различен праг на резистентност към тях.
- Entecavir (Baraclude)- нуклеозиден аналог подходящ както за първоначално лечение, така и за продължаване на лечението при пациенти развили резистентност към Lamivudine
- Tenofovir (Viread)- бързо и мощно подтиска вирусното размножаване. До момента не е наблюдавана резистентност към медикамента.
- Lamivudine(Zeffix, Epivir-HBV, Heptodin)- мощен вирусен инхибитор, често води до развитие на резистентност.
- Telbivudine (Sebivo)- силно противовирусно действие, често води до развирие на резистентност.
- Adefovir (Hepsera)- слабо антивирусно действие, причиняващо честа поява на резистентност. Показал ефективност при резистентни към Lamivudine пациенти.
Проследяване и оценка на лечението с Нуклеозиднит/ нуклеотидни аналози
- Първоначално изходно определяне на количеството на вируса (определяне на серумното ниво на НВV ДНК чрез количествен PCR)
- В края на третия месец от започване на лечението се извършва оценка на ранния отговор от лечението:
- ранен отговор(понижение на НВV ДНК)- лечението продължава, ако се налага се прави преоценка на терапията
- липса на ранен отговор- лечението се спира. Състоянието на пациента се проследява на всеки три месеца. При необходимост след дванадесетия месец, пациентите продължават да се лекуват с друг нуклеотиден/нуклеозиден аналог или интерферон.
Подходящи за лечение с нуклеотидни/нуклеозидни аналози са пациенти с :
- HBV ДНК > 100 000 000 copies/ ml (> 20 000 000 IU/ml)
- напреднала възраст > 65 г.
- чернодробна цироза
- пациенти на имуносупресивна терапия
- бременни в третия триместър с високо количество на вируса в организма-Lamivudine, Telbivudine