За да се постави диагнозата хепатит е необходимо да се изяснят симптомите и да се направят поредица от изследвания.
- Симптомите при всички остри хепатити са сходни, независимо от конкретния причинител (вирусите на Хепатит А, Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D и Хепатит E ).
- Симптомите при хроничния хепатит не са толкова силно изразени и зависят от фазата на заболяването - дали инфекцията е изострена или е в период на затишие.
Най-чести симптоми при остър и хроничен хепатит
| Симптоми | Остър хепатит | Хроничен хепатит |
| температура | често повишена | по-често е нормална |
| отпадналост | силно изразена | по-слабо изразена |
| болки в стави и мускули | силно изразени | по-слабо изразени |
| гадене с повръщане | често | рядко |
| загуба на тегло | рядко | често |
| тежест и болка в дясното подребрие | понякога | често |
| жълтеница | понякога | рядко |
| усложнения | рядко | често |
За да се потвърди диагнозата е необходимо и да се направят някои допълнителни лабораторни изследвания, които показват степента на увреждане на черния дроб.
Това са най-често използваните начини за установяване на чернодробно заболяване. При разрушаването на чернодробните клетки, субстанции от тях (чернодробни ензими) попадат в кръвта. Повишените чернодробни ензими в кръвта, над границата на нормата са показател за настоящо увреждане на черния дроб, което може да е причинено от различни фактори. Т.е. този тип изследвания показват само, че черният дроб е увреден, но не и действителната причина за заболяването. Изследването на ензимите трябва да се извършва многократно и така чрез проследяването им да се получи най-добра представа за тежестта на чернодробното увреждане.
Най-често изследвани чернодробни ензими
- Аланин-аминотрансферазният ензим (АЛАТ). Повишеният АЛАТ в кръвта, над границата на нормата е показател за разрушаване на чернодробните клетки. Това е най-често изследвания чернодробен ензим.
- Аспартат-аминотрансферазният ензим (АСАТ) - АСАТ се повишава при разрушаване на чернодробните клетки.
- Алкална фосфатаза (АФ) - повишава се при чернодробни заболявания, които са предизвикани от нарушения в жлъчните пътища (например при камъни в жлъчния мехур).
- Гамаглутамилтранспептидаза (ГГТ) - повишава се при чернодробни заболявания, които са предизвикани от нарушения в жлъчните пътища и при алкохолния хепатит.
За определяне на правилното лечение е необходимо да се установи точно какъв вирус на хепатит е предизвикал инфекцията.
Поставянето на точната диагноза става като се докаже наличието на антитела, вирусни антигени и/или вирусна ДНК или РНК за конкретен вирус в кръвта на човека.
Антителата, антигените и/или вирусна ДНК или РНК също така могат да се изследват, за да се определи ефекта от лечението при вирусните хепатити.
- Наличието на антитела от клас IgM срещу вируса на Хепатит А(Anti-HAV)- говори за скоро настъпила инфекция.
- Откриването на същите антитела, но от клас IgG (Anti-HAV-IgG), е доказателство за прекаран в миналото Хепатит А.
Остър Хепатит В
- Hbs Ag (антиген, който е част от обвивката на вируса) - появява се в кръвта около четири седмици след заразяването.
- Anti-Hbс (антитела насочени срещу антиген, намиращ се във вътрешността на вируса)
- Наличие на вирусна ДНК - най точният и сигурен метод за идентифициране на вируса на Хепатит В. Изследването се извършва по метода на полимеразно-верижна реакция (PCR). Този тест е скъп и се прави при трудни за диагноза случаи, както и за проследяване на ефекта от лечението.
Центрове за извършване на PCR в България
Хроничен Хепатит В
- Hbs Ag (антиген, който е част от обвивката на вируса) - продължава да се открива в кръвта повече от шест месеца след заразяването.
- Hbe Ag (вирусен антиген намиращ се във вътрешността на вируса) - появяват се когато вирусът на Хепатит В се активира и започне да се размножава. Това обикновено е съпроводено и с изостряне на симптомите на хроничния Хепатит В.
- Аnti-Hbe ( антитела, които са насочени срещу антиген намиращ се във вътрешността на вируса) - появяват се, когато вирусът на Хепатит В се активира и започне да се размножава. Това обикновено е съпроводено и с изостряне на симптомите на хроничния Хепатит В.
- Аnti-Hbс - антитела които са насочени срещу антиген намиращ се във вътрешността на вируса.
- Наличие на вирусна ДНК - най-точният и сигурен метод за идентифициране на вируса на Хепатит В. Изследването се извършва по метода на полимеразно-верижна реакция (PCR). Този тест е скъп и се прави при трудни за диагноза случаи, както и за проследяване на ефекта от лечението.
Центрове за извършване на PCR в България
Показатели за излекуван Хепатит В или за направена ваксина срещу Хепатит В
- Аnti-Hbs - в кръвта се откриват само антитела, които са насочени срещу Hbs Ag (антиген, който се намира на повърхността на вируса).
- всички останали лабораторни изследвания са отрицателни
- Търсят се антитела, които са насочени срещу вируса на Хепатит С - Аnti-HCV.
- Наличие на вирусна РНК - най-точният и сигурен метод за идентифициране на вируса на Хепатит С. Изследването се извършва по метода на полимеразно-верижна реакция (PCR). Този тест е скъп и се прави при трудни за диагноза случаи, както и за проследяване на ефекта от лечението.
Центрове за извършване на PCR в България - Допълнителен тест (PCR) за установяване на точния тип вирус на Хепатит С - този тест е от значение за прогнозата на лечението.
- Антитела насочени срещу Хепатит D вируса - Аnti-HDV.
- Наличие на Hbs Ag в кръвта на болния (антиген, който е част от обвивката на вируса на Хепатит В).
- Наличие на вирусна РНК - най-точният и сигурен метод за идентифициране на вируса на Хепатит D. Изследването се извършва по метода на полимеразно-верижна реакция (PCR). Този тест е скъп и се прави при трудни за диагноза случаи, както и за проследяване на ефекта от лечението.
Търсят се антитела насочени срещу хепатит Е вируса - Аnti-HЕV.


